петък, 23 септември 2011 г.

Тръпка, Копнеж, Завинаги...

Здравейте,

Днес реших да ви покажа едно клипче, което правих преди време. Истината е, че го бях забравила, докато не се сетих за вълците. Да, за вълците, знам, че е странно, но наистина обичам вълците ( стига да са далеч от мен). А любовта ми към вълците тръгна от Маги Стивотър и " Вълците от Мърси Фолс".
Признавам си, че започнах трилогията с доста наум, но тя се оказа една от най-прекрасните и невероятни истории, които някога съм чела. Жанрът е ърбан фентъзи - доста популярно и комерсиално тези дни, но това по никакъв начин не отнема от очарованието на историята, напротив.




Разказва се за Сам, който отчаяно копнее да остане човек, и Грейс, неговото лятно момиче. Както разбрахте, става дума за любов, по - точно за онази завладяваща, невъзможна, отчайващо мечтана любов, каквато се среща само в книгите. Не си падам по такива истории по принцип, но има нещо в начина, по който Маги пише. Не знам дали е заради стила й, заради невъзможната завръзка или заради хипнотизиращите жълти очи на Сам, но ме грабна от първия ред още. Пробвайте ги:

1. Тръпка;
Грейс

Задържах погледа си върху очите на вълка толкова дълго, колкото можах. Бяха ярки, искрящожълти. От толкова близо виждах, че са изпъстрени с всеки нюанс на златистото и светлокафявото. Не исках да отмества очите си от мен. И той не го стори. Исках да се пресегна, да сграбча козината му, да го придърпам към мен, но дланите ми лежаха безпомощни, ръцете ми бяха замръзнали край тялото.

Вече не можех да си спомня какво представляваше топлината.

Едно мигване по-късно и жълтоокия вълк вече го нямаше. Другите от глутницата се скупчваха над мен, задушаваха ме. Нямаше слънце, нямаше светлина. Умирах. Не можех да си спомня как изглеждаше небето.


Сам

Тогава видях очите й. Будни. Живи. Момичето гледаше право в мен, задържайки погледа ми, излъчвайки някаква ужасяваща откровеност.

Отстъпих назад, присвих се, започнах да треперя отново. Но този път това не бе резултат от гнева. Очите й, загледани в моите очи. Кръвта й, стичаща се по лицето ми. Раздирах се отвътре и отвън. Нейният живот. Моят живот.

Глутницата предпазливо се отдалечи от мен. В гърлата им се надигна ръмжене, защото в този миг вече не бях един от тях, а те бяха готови да защитят плячката си. Помислих си, че това е най-красивото момиче, което бях виждал - мъничък, лежащ в снега окървавен ангел, който те се канеха да разкъсат.

Видях я. Видях я по начин, по който никога не бях виждал никого и нищо преди това. И ги спрях.


Какво повече да кажа, освен невероятна! Препоръчвам с две ръце - на романтици, на отчаяни реалисти, на мечтателите и влюбените. Нека си спомним каква трябва да бъде любовта в действителност, нека повярваме, че наистина може да бъде такава.

И ето го моето вълчо клипче:


Sealed with a kiss - кавър на Тоше Проески;
цитат: Маги Стивотър, " Тръпка", издателство Кръгозор. Можете да си я поръчате , а заедно с първата и другите две книги: Копнеж и Завинаги

2 коментара:

  1. Заинтригува ме. Май ще взема да ги прочета... или поне една от тях...че не си падам много, много по четенето... хи-хи-хи-хи...

    ОтговорИзтриване
  2. Книгите са написни наистина със стил и както казвам аз " с мерак", заслужават си времето. Няма да сгрешиш, ако си вземеш първата ;)

    ОтговорИзтриване