сряда, 9 ноември 2011 г.

Вкусно пържено пиле

Здравейте :)

Както вече ви казах - мразя да готвя, но от време на време и аз си имам своите проблясъци. Щом е лесно, просто, изисква минимално време и става чудесно на вкус, нямам нищо против някой и друг опит.
Рецептата, която ще ви покажа, е от части моя измислица, отчасти открадната от тук от там из нета, но пък е страшно подходяща, ако се чудите какво да приготвите за вечеря, след като сте се прибрали невероятно изморени от работа или не ви се занимава кой знае колко или пък просто искате да пробвате нещо различно и вкусно.

Та за какво става дума:

Продукти:

1. 500 гр охладени пилешки гърди ( ако няма, може и замразени, въпросът е, че трябва малко повече време да се размразят :))
2. 1 кутия топено сирене ( каквото ви душа иска - може и с някакви допълителни вкусове, може и натурално);
3. 400гр течна готварска сметана
4. 1 консерва грах;
5. Подправки: черен пипер, чубрица, кимион, къри, червен пипер, ако имате може и малко чесън на прах, сол на вкус. Ако решите да сложите Маги вълшебен вкус също няма да сгрешите, но тогава трябва да се внимава със солта ( от опит го казвам :)).


Какво да правим:


Нарязваме месото на кубчета, лентички, големи парчета - както е угодно и според това на кой как му върви да го реже :)
Овкусяваме с подправките - в смисъл добре го омесваме с подпдравките и запържваме, докато не придобие златист цвят:


Прибавяме сметаната, грахта и топеното сирене направо в тигана и оставяме да ври поне двайсетина минути, докато сиренето се разтопи напълно и се получи еднородна смес със сметаната.


Можем да го сервираме направо горещо или да изчакаме да изстине и да се стегне.




Можем да го сервираме направо горещо или да изчакаме да изстине и да се стегне.

Време за приготвяне: не повече от един час ( май и час му е много);

Приятен апетит,
Дж. :)

понеделник, 7 ноември 2011 г.

Какво е любовта...


Нали знаете как светът е пълен с всякаква религиозна пропаганда? Как когато стане дума за вяра от всякъде те заливат с приказки за страха и наказанието от Бога и как едва ли не ако не вярваш истински, си обречен на вечни адски мъки? Или другия, особено модерен напоследък вариант - няма Бог, всички сме сами.
Е, знам, че не всички приказват едно и също, но това е основното. Поне аз така разбирам нещата - два полюса, само черно и бяло, няма сиво.
Аз пък съм точно от сивия сектор. Знам че Бог има, но понякога се поддавам на съмненията и понеже съм прекалено голям прагматик, все ровя за причините и последствията.
Може би досега информацията е достигала до мен под такава форма, че да ми е лесно да се доверя безусловно или изобщо не е успявала да ме достигне.
Вярата е избор. Дали да вярваш, дали да обичаш, дали да се пуснеш по пързалката и да сгрешиш. Всеки сам решава и няма правилно и грешно мнение. Защото след като си достатъчно голям на разум да преценяваш сам действията си, значи си достатъчно голям и за да приемеш последствията им, без значение какви са.
Само че днес осъзнах едно нещо. Става дума за любов, нали? В крайна сметка христианството като идея, в основата си е любов към Бога и към ближния. Бог е любов.
И колкото и да е банално, една песничка ме открехна по въпроса. Не е религиозна песен, пълна с нравоучения и полемики. Просто нещо простичко, което ме накара да се замисля, а тези дни нещо съм се открехнала на разсъждения.
Вие как мислите?



ето и в общи линии какво се пее в нея:

Той плаче в ъгъла, скрит от всички.
Той е хлапето, в чиято история никой вярва.
И всяка нощ се моли: Мили боже, моля те...
Изпрати ми някой, който да ме обича.
Кой би ме обичал заради самия мен?
Не заради това, което съм направил
или заради този, който ще бъда.
Някой, който да ме обича заради самия мен.
Защото досега никой не ми е показвал
Какво означава любовта.

Офисът й се свива по малко с всеки ден.
Тя е жената, чийто съпруг избяга.
И днес след работа ще отиде във фитнеса,
Защото може би ако беше по-слаба,
Той нямаше да избяга.
И тя казва:
Кой би ме обичал заради самата мен?
Не заради това, което съм направила
или заради тази, която ще бъда.
Някой, който да ме обича заради самата мен.

Той чака смъртта съвсем сам,
Той е мъж в килия, който съжалява за стореното.
Той проплаква от дълбините на душата си:
Прости ми, Боже, искам да си отида у дома.
И тогава чу ва глас:
Зная, че си убивал и лъгал,
Гледх как страдаш цял живот
И сега, след като слушаш,
Ще ти кажа, че ще те обичам
Не заради тов, което си сторил
Или това, което ще бъдеш,
Ще те обичам заради самия теб,
Ще ти дам цялата любов, която знам,
Че никога не си имал.

петък, 4 ноември 2011 г.

I'll Do Anything, Jason Mraz - превод :)



Ето какво се получава в първия ден на отпуската, докато се размотаваш и се чудиш какво да правиш...

Слушаш си Джейсън Мраз по пижама в 13:30 и си мислиш, страшен текст, а?
И от там, нова идея - превод.

Е, дано ви хареса. Старах се да го направя възможно най-близък до смисъла на песента и да предам мъничко от закачливия й дух и на вас :)

Преводът на текста:

Нека следващият ти избор е най-добрият,
и ако си търсиш момче с хубав глас,
е, скъпа, аз съм свободен.
В настроение ли си за някой като мен
или предпочиташ да бъдеш сломена?
А може би просто искаш да се впишеш...
Хайде да вървим тогава,
можем да отлетим направо
и ще бъдем като семейство Джетсън.
Ти ще бъдеш Джейн, жена ми.
Дали да не се оженя за Джейн веднага?
Бих го направил, ако можех.
Бих направил всичко спонтанно.
Ако останем дистанцирани,
ще сме студени като пълнежа на сладолед.
Ще се забавляваме с тайфата, ако предпочиташ,
но мога ида ти правя компания в тъгата.
Не крия никакви " и", " или", " ако",
нито пък " защо".
Тук обаче стана претъпкано,
а къщата ми е само на две пресечки, може би и по-малко.
Ако беше по-чевръста, щеше да ти е по-лесно,
както е при мен.
Затова опитай, позволи си свободата,
Направи стъпка напред,
реши се, уреди си среща с Мраз.
По-добре побързай, доставките не чакат,
Офертата изтича, знаеш ли?
Решавай преди времето да е изтекло.
Хайде, измисли го, песента почти приключи...
Ще ти докажа, че бих го направил, ако можех,
бих направил нещо спонтанно...