Изключително лесна за правене и полезна за кожата маска, подходяща за всякакъв тип кожа :)
Кафето и какаото, използвани в комбинация лекуват подпухналата кожа, торбичките под очите и освежават лицето ( Да живее кофеинът!). Освен това маската е изключително лесна за постигане. Всичките съставки ги имаме вкъщи, а и дори да ни липсва някоя от тях, не е нужно да обиколим половината град, за да си я набавим.
Какво ни е необходимо? 4 лъжици ситно смляно кафе;
4 лъжици какао - без захар :)
8 лъжици кисело мляко;
2 лъжици мед
Смесваме какаото и кафето в купичка или друг съд, който ни е удобен ( кой каквото предпочита :)). Добавете киселото мляко и бъркайте, докато не се получи хомогенна смес. Ако предпочитате маската да е по-гъста, сложете по-малко мляко. Накрая добавете леко затопления мед и отново бъркйте до получаване на гладка паста.
Нанесете върху лицето и изчакайте около двайсет минути. Отстранете маската с мека кърпа и изплакнете обилно с топла вода.
Не забравяйте, красотата е от вътре. Желая ви прекрасен и пълен с усмивки уикенд :)
Дж.
Здравейте, приятели, как върви лятото?
Аз лично най-накрая се радвам на почивка след толкова време. Една седмица у дома и още една някъде на път. Прекрасно е, когато слънцето е в очите ти, вятърът в косите, а на сърцето ти е леко и спокойно. Още повече, когато започваш да поемаш истински отговорности като възрастен човек и да се справяш с нещата в живота :) Затова сега съм се настанила в градината със сокче в ръка, а около мен всичко е прекрасно зелено и синьо и слънчево. Най-хубавото е, че заедно с настроението ми се върна и вдъхновението, а какво по-хубаво от това да се чувстваш вдъхновен, продуктивен и готов да се справиш с предизвикателствата? Съжалявам, днес отново леко съм се отнесла. Не ми се пише за нищо конкретно, просто ми се бърбори.
Е, ето един поздрав от мен, за да ви е хубав денят и да се почувствате поне мъничко вдъхновени и вие:
Обожавам тези две песни. Не само заради мелодията, но и заради клипа. Щом има дори мъничко фантастика, дайте я насам. Момичетата са страхотни, историята е страхотна и с нетърпение чакам продължението. Това е от мен за днес.
Спирам с приказките, преди да съм отегчила някой. Желая ви прекрасен, прохладен и пълен с усмивки следобед, Дж. :)
Интересни неща се получават, когато плановете ти се объркат. Случва се така, че да останаш на изчакване и в период от около 5 часа да не можеш да излезеш от къщи и да се заемеш с обичайните си задължения. Ето как се оказа, че не мога да отида нито на работа, нито да се измъкна за някоя лекция. Ето защо сега е идеалният момент да ви покажа една много лесна и полезна маска за коса.
Какво ни е необходимо?
1. Един банан - най-добре ето такъв :)
2. Едно яйце
3. Три супени лъжици мед
4. Три лъжици прясно мляко
5. Пет-шест лъжици зехтин.
Смесете намачкания банан с разбитото яйце, после добавете останалите съставки, като бъркате до получаване на еднородна смес.
Изчакайте от петнайсет до трийсет минути в зависимост от това доколко увредена е косата, след което измийте с подхранващ шампоан...
Защо банани?
Защото бананите са вкусни, екзотични, полезни за здравето и имат чудесен аромат :)
Всъщност не. Всичко е ползите, които имат за косата.
Знаете ли, че бананите са особено полезни за косата?
--> Те са богати на калий, натурални масла, въглехидрати и витамини, които помагат за омекотяване на косъма, възстановяване на еластичността му, предотвратяване на накъсването и цъфтенето.
--> Бананите също така придават блясък на косата, намаляват пърхота и ускоряват растежа.
--> Идеални са за поддържане и възстановяване на увредена от слънцето коса.
--> Маска с банани може да се използва най-вече за суха коса и за боядисана коса ( или което е най-лошият вариант - комбинация от двете).
И така, защо да не опитаме? Лесно е, полезно е и може да бъде забавно.
Само не забравяйте, количеството от маската, което ще използвате, да не бъде прекалено много. Покрийте косата изцяло, но нека да не е прекалено. Остатъка винаги може да използвате след няколко дни, а всички знаем, че всеки продукт дава пълен ефект при неколкократно използване.
Лятото вече е в разгара си, слънцето грее високо над главите ни, а небето е нажежено почти до бяло.
Всички знаем какво прави слънцето с кожата ни - как може да я увреди, как можем да я предпазим и да извлечем ползи от него.
Но какво прави слънцето с косата ни? Напоследък забелязвам, че косата ми е станала по-суха от обичайното, а по никакъв начин не съм променяла продуктите, които използвам, или начина, по който се грижа за нея. И се зачудих за причините.
Оказва се, че слънчевите лъчи могат да изтощят косата от корените до върховете, да доведат до изтъняване, избледняване на цвета, загуба на блясък и накъсване на косъма.
Не само слънцето обаче може да е вредно за косата през лятото. Солта, хлорът и вятърът също могат да нанесат щети на косата ни и да я изсушат.
Какво да правим?
На първо място замисляли ли сте се да потърсите шампоан или продукти за коса, които предлагат UV защита? Да, има ги. Аз лично дори не подозирах, че такива съществуват, но се оказва, че наистина са полезни и в някои случаи необходими / моя например :D/. Представете си какво може да причини слънцето на боядисана коса.
За да предпазите косата си от допълнително изтощаване, старайте се да намалите употребата на сешоара до минимум.
Нощите сега са топли и ако случаят не го изисква, не прилагайте топлинна обработка. Избягвайте не само сешоара, но и машата и пресата за коса. Със стилизиращи продукти също може да се направят страхотни прически, дори когато косата е изключително непокорна.
Избягвайте прекомерния контакт на косата със слънцето.
Не, не да се крием от него, напротив. Носете шапка. Онази голямата шапка с грамадна периферия, която никога не излиза от мода. Тя може да е не само перфектния аксесоар за лятното облекло, но и да предпази косите ни. Вижте колко са сладки и секси:
Използвайте хидратиращ шампоан, който да подхранва косъма и да възвърне блясъка на косата.
Всичко изброено няма да направи чудо. Все пак, ако има щети, нека ги сведем до минимум, а ако няма, началото на лятото е идеалният момент да се погрижим за себе си. Не забравяйте, да се чувстваш добре в кожата си / и с косата си/ - да се харесваш такъв, какъвто си - е най-важно от всичко. Останалото са просто средства, с които да го постигнем и да си доставим мъничко удоволствие чрез глезене. Щастието е в малките неща.
Желая ви едно прекрасно и пълно с усмивки лято,
Дж :)
Да пиша на автогарата, това е нещо ново :)
Здравейте, приятели, как са нещата при вас?
Радвате ли се на прекрасното лято навън? Аз лично не мога да повярвам, че най-после е тук. Толкова е приятно, слънчево, задушно и синьо, че не мога да му се нарадвам.
Днес не ми се говори за нещо конкретно, просто ми се пише. Някога случвало ли ви се е просто да се отпуснете назад на седалката, да позволите на мислите си да се реят без конкретна посока и да се чувствате напълно спокойни? Ако не, определено трябва да опитате :)
Ето аз например изпуснах автобуса в 15:30, но изобщо не ми пука. Нали има още един след половин час? Тръгнала съм на почивка за уикенда и да бързам няма никакъв смисъл. Какъв изобщо е смисълът от почивката, ако все бързаш и не намираш време да се отпуснеш?
Нямам търпение да се прибера, да видя близките си и старата си стая (happy, happy, happy)
Вече пиша от автобуса, така че скоро трябва да приключвам Следващо включване след няколко часа :)
Няколко часа или по-точно на следващия ден ( нощ). Надявам се, че съботата за вас е била прекрасна, тук определено беше. След среща с приятели и коктейлче по женски в градината привечер, мисля си, че е време за нещо по-спокойно. Какво ще кажете за утре да включим в лятното меню нещо такова:
Знам, че мина много време, но какво да се прави, изпитите не прощават на никого. А когато имаш изпит почти всяка седмица, обикновено не остава време за друго.
Надявам се, че всички там навън са добре, не са се уплашили много миналат седмица и гледат на света с усмивка :)
Преди всичко, искам да ви поздравя с една от напоследък любимите ми песни:
Да, Кели, точно така. Естествена, нахъсана и пълна с мелодия.
А сега да се върнем към експериментите.
На първо място, не забравяйте, да експериментираш със себе си значи да търсиш онова, което те кара да се чувстваш добре, да ти е приятно и да не те натоварва. Така че - никакви скъпи, невъзможни за изпълнение у дома неща, нищо, което ни създава излишни притеснения, или от което да не можем да се откажем по всяко време. Не става дума за това да сме по-красиви от другите или красиви на всяка цена. Става дума за това да намерим вътрешното удовлетворение от нещата, които ни заобикалят.
Е, доста изписах само за да ви разкажа за продукт за красота. Но пък момичетата сме такива. Всяко момиче по света, без значение от възрастта, си има своите малки тайни за красота. Дали ще е някоя стара рецепта, която знаем от баба, или пък поредната щура каша, забъркана в някой сайт за красота, открием ли, че действа и върши чудеса, стараем се да я прилагаме на всяка цена и й оставаме точно толкова верни, колкото и на мъжете си. A кой изневерява на перфектния мъж?
И така, реших да експериментирам с нещо, което ми беше направило голямо впечатление като момиче и като луд фен на азиатските драми. Става дума за бб кремовете. В Азия жените са луди по тях, актьорите по филмите изглеждат перфектно на екрана благодарение на тях и те са залелели пазара за козметични продукти в Азия. В България обаче не е точно така. ББ кремовете не са чак толкова широкоразпрострнени и доскоро беше слабо вероятно да попаднеш на някой от тях.
После обаче на пазара излезе следния продукт:
Miracle skin perfector на Гарниер.
Предполагам, че повечето от вас са го чували. Имаше доста мащабна рекламна кампания по телевизията и в интернет.
Приложение:
покривно действие, хидратация, защита срещу слънцето, придава сияние на кожата и изравнява тена. Цената е средна - около 13лв, което го прави лесно достъпен.
Слънцезащитният фактор определено е нещо, което привлича купувача. За кожата на лицето е от особено значение да бъде добре защитена. Степента на хидратация също е плюс.
Подходящ е за всекидневна употреба и със сигурност е полезен за лицето заради всички онези неща от рекламата. Подходящ е дотолкова, доколкото изведнъж ти е дошла идеята да го притежаваш / както стана при мен/, просто защото бил полезен.
Само че не е подходящ за мазна кожа като моята. След нанасяне с четка имах чувството, че ми тежи на лицето, а обикновено слагам съвсем малко количество. Все едно че кожата ми беше станала двойно по-мазна, а по принцип правя всичко възможно да се отърва от проблема и без крема определено се справях по-добре. Блясъкът ми дойде малко в повече също и без пудра не е добра идея.
Покривен е, да, но трябва да сложиш по-дебел слой, за да скриеш недостатъците, ако ги имаш.
Като цяло поне за мен не оправда очакванията ми. Става, но не е нещо, без което едно момиче не може да живее. А пък аз си бях наумила, че няма значение от вида на продукта - щом е BB крем, ще да има магическо действие. Това, което имам предвид е, че ако очаквате нещо невероятно точно от този bb крем, няма да го получите.
В началото като си го купих бях много доволна не толкова от продукта, колкото от факта, че го притежавам, дори се изтормозих, докато намеря моя тон, защото аз съм light , а навсякъде по магазините имаше само medium. Вярно е, че се нагажда към тена, но за момиче със светла кожа определено не е добра идея да използва по-тъмни основи.
Така че, ако сте много светли или много тъмни, дори и да искате да си купите продукта, ефектът няма да е същия, както ако имаше вашия нюанс.
И не забравяйте, да се гримираш не означава да си рисуваш ново лице. Той само подчертава естествената красота и вместо да крием лицето си зад тонове кремове, фон дьо тен и пудра, нека се възползваме от това, с което природата ни е дарила. Една-две допълнителни щрихи тук-там никога не са излишни, стига да не прекаляваме.
Не, няма да си говорим за физически и химически експерименти, няма да опитваме да променим света. Това, което ще опитаме да открием, е какво ни прави доволни от себе си и от живота, който водим. Как с малкото което имаме, да постигнем многото, което искаме.
Пролетта настъпи, а заедно с нея модата на пастелните тонове, свежестта и лекотата, които така отчаяно искахме да си върнем през зимните месеци. Дърветата вече се разлистиха, докато ние още чакаме да дойде подходящия момент за промяна.
Скоро отново ще е лято и ще се питаме кога мина времето, което така предвидливо бяхме запазили за себе си.
Ето и първата стъпка на експеримента. Обещайте си, че ще намерите време да се погрижите за себе си. Един час в седмицата, пет минути на ден повече, цял ден от месеца. Просто да си обещаем и да го направим, защото едно е да искаш да постигнеш нещо, второ да се хвърлиш на гребена на вълната и съвсем трето да постигнеш желания резултат.
Извод от експеримент 1: Да се забавляваме, докато опитваме. Нали го правим за себе си? А какъв е смисълът да опитваме, ако не се чувстваме добре по време на опита?
Е, надявам се, че успях да ви надъхам за промяната.
След като обмислим идеята, идва време за експеримент 2. Истината е в прическата. Оставям ви да помислите за нея, защото тя е една от най-важните съставки за нашия опит.
Понякога хората полудяват. Например забравят да си вземат чадъра за спешни случаи и излизат в проливния дъжд, въобразявайки си, че няма да се измокрят. После се сърдят на времето и изобщо не мислят за момента, когато на мястото на облаците ще се настани ярко и топло слънце, което ще сгрее сърцата им и ще ги накара да се усмихват.
Животът е устроен съвсем просто - след всеки възход има спад, а после идва нов възход. Може най-дребното и незначително нещо, онова, което никога не бихме забелязали при различни обстоятелства, да предизвика промяната. Може котката да изяде канарчето. Въпрос на избор е дали да мразим котката или да оплакваме канарчето. Всъщност, всичко е въпрос на гледна точка. Котката си е котка, тя това си прави - яде разни малки дребни животинки, дето обикалят около нея като някаква шантава ходеща храна. Как да не й скочи горката?
Всичко е въпрос на нагласа и гледна точка. Замислете се. Оплакваме канарчето, а после случайно виждаме, че в youtube е излязла още една песен от новия албум на Джейсън Мраз и усмивката се връща на лицето ни дори по-лъчезарна от преди. Небето пак е синьо, вятърът е по-топъл от вчера, а по клоните на дърветата вече са напъпили първите листа. Светът отново ще бъде изпълнен с блясък и зеленина. Светът отново се събуди за живот, а вие? Време е за розовите очила. Да, онези във формата на сърчица, с които ще изглеждаме адски глупаво, ако се покажем на улицата, но пък така ни отиват на настроението.
Още една идея. Забравете за мрачните мисли и се фокусирайте към всичко положително, което ви зарежда с енергия. Ако работата ви натоварва, спомнете си всички хубави неща, които е време да планирате в извън работно време - посещение при фризьора, кафе с приятелки, шопинг, спокойна вечер с чаша бяло вино и някоя интересна книжка под ръка, дълга гореша вана ( от онези със свещите и Джими Бъфет за фон). Има толкова много ежедневни радости, които правят живота мъничко по-цветен всеки ден и които, събрани в едно цяло определят новото ни целеустремено и доволно от себе си аз. И ако наистина се чувствате скапани от работата, мислете, че тя все пак ни осигурява финанси за глезотийките, които заслужаваме да си позволим и които толкова много обичаме.
Не забравяйте, Слънцето може и да е на деветдесет и три милиона мили от Земята, но това, че лъчите му успяват да прогонят зимата, все трябва да означава нещо, нали? И още една мъдрост от Мраз, понякога слънцето грее в чуждите дворове но понякога си спомня да озари и нас. Изслушайте тази песен, изгледайте и видеото към нея, прочетете текста:
Не забравяйте да следвате мечтите си. Все пак, каквото и да се случи по пътя, където и да отидете, винаги можете да се върнете на онова място, което чувствате свой дом, своето място, и да се презаредите с нови сили за нови битки ( обичам го този Мраз).
Зимата е в разгара си, навън всичко е затрупано в сняг и докато се чудим как да преминем през поредната дълбока до коленете преспа, нека обърнем внимание на зимното облекло.
Вероятно повечето от вас са се снабдили с необходимите палта, шалове, ботуши, шапки, но защо не помислим и за нещо ново? Никога не е късно за импулсивна покупка и малко глезене дори и в студените зимни месеци.
Нека вкараме малко цвят. Не ви ли омръзна от класическото зимно палто в черно, кафяво, бежово? Време е да се откроим, да покажем малко стил и индивидуалност:
Да не забравяме и обувките. Ако всеки ден извървявате много път пеша, задължително е да имате солидни, здрави ботуши с грайфер. Дори и такива ботуши обаче се нуждаят от вашата индивидуалност. Освен това един допълнителен чифт ботуши, дори и за всеки случай, никога не е излишен:
Лично аз винаги съм предпочитала прилепналите по крака дънки. Не обичам класическия тип с широк крачол, защото по някаква странна причина просто се чувствам неудобно с тях. Но това, че обичаш само един модел, не означава, че не можеш да вложиш част от себе си в него:
Елегантни и все пак топли и удобни. Разбира се, че можем да го постигнем с блузите, които носим. Те са основна част от облеклото ни, това, което изразява най-точно същността ни и което остава най-видимо, докато стоим зад бюрото, на студентската банка в университета, в кафето, дискотеката или където и да било. Затова и трябва да им обръщаме особено внимание. Дори и най-семплият модел, съчетан подобаващо с останалата част от облеклото, може да направи чудесно първо впечатление:
И тъй като аксесоарите имат също толкова голямо значение, да не забравяме шаловете, шапките и ръкавиците:
Аз лично предпочитам една шапка, издържана в подходящия за мен стил и цвят, който отива на всичко останало. Например сива, плетена, като тази на горната снимка. Можем да я съчетаем с всякакви цветове и пак да изглеждаме елегантно.
Не забравяйте да се усмихвате. Животът е низ от цветове, ние сме тези, които определяме основния тон.
Желая ви една прекрасна снежна и изпълнена с усмивки събота.
Как е времето при вас? Тук не знам колко градуса е, но навън снегът се сипе с кофи и си е доста хладничко. Седя си в спалнята, завила съм се с одеяло, печката работи на макс, а студът продължава да се прокрадва наоколо. Ей това се вижда през прозореца:
От снощи почти не е спряло да вали и както е тръгнало май и няма намерение да спира. Какво да прави човек в такова време, освен да се крие на топло в леглото с термос чай на нощното шкафче и някоя добра стара книжка за другарче...
Преди няколко дни започнах лекции. Официално ще ставам политолог. Е, ще я видим тази работа, но поне курсът е интересен. Срещнах много нови и интересни хора и за първи път ми е наистина интересно това, че уча. Последното е странно, защото винаги, ама винаги съм мразела ученето. Вероятно не ми е било поднасяло по подходящия начин. Е, ентусиазмът ми може и да спадне, след като след един месец някъде имам изпит :(
Обаче всяко нещо с времето си.
Междувременно наред с лекциите се уча да готвя. Пак официално. Намерих си един самоучител онлайн и макар че е на английски, наистина помага. Авторката знае как да те предразположи и надъха да започнеш. А започнеш ли веднъж, нататък е лесно. Започва се с това, че трябва да си преподредиш горе долу всичко в кухнята така че да ти е подръка. Щом става дума за подреждане и преподреждане, бройте ме. Наредих си и си надписах всичко, което може да ми е от полза и за чието име или съществуване дори не съм подозирала. Освен това, знаете ли, че супата може да стои замразена във фризера? Който го е измислил това, шапка му свалям. Вече се научих как да си правя сама чеснов сос, направих си супа с пиле и юфка и замразих половината. Утре е наред да правя доматена супа и крутони със сирене. Като се има предвид, че супата стана идеална, а пък имаше много малко съставки, значи че ще се съберем със самоучителя.
Изобщо, този месец ми върви на самоусъвършенстване и глезене. За първото, пък и за второто може би съм пораснала достатъчно. За да пожелаеш сам да се надграждаш, развиваш, образоваш и всичко от този род се изисква някаква степен на зрялост. Не че съм зряла достатъчно, даже напротив, но ми харесва новото усещане за самостоятелност, което дава едно подобно решение - да научиш нещо ново, да се погрижиш за себе си, да стоиш зад решенията си, да имаш позиция и да знаеш как, кога и защо.
Между другото, чакам да ми донесат новия бански. Не че става за басейн, но поне ще се изфукам с него следващия път като отида на тренировка - и без това в залата няма други хора освен нас...
И малко снимки от рождения ден на сестра ми:
Да си ми живо и здраво, слънце. Много си те обичкам :*
Какво мислите за зимен пикник с чай и мандарини? Не се изисква много - малко желание, плик с плодове и термос с чай. Няма да е лошо да си вземете и нещо за сядане, ако случайно не намерите пейка. Или пък ако пейката е счупена, или ако някъде над има прекалено много борове, чиито клони са натежали от сняг. И не забравяйте фотоапарата. Гарантирам, че гледката спира дъха...
Истината е, че освен зимен пикник, исках и зимна снимка и изтормозих сестра ми, докато не получа такава. Надявам се, че сме успели, защото, признавам си, не се имам за фотогенична. Каквото и да правя, както и да се глася, снимките ми все не се получават както искам.
Затова и се налага да правим много и много снимки, за да мога да си избера тази, която ми се струва най-подходяща.
Този път обаче сякаш нещата се получиха. Не знам дали е от фотографа, от фотоапарата или от модела, но пък ми харесват. А и това е част от едно новогодишно обещание, направено преди много, много години - да се харесвам такава, каквато съм. В крайна сметка, ако не се обичаме сами, никой не би ни обикнал.
както казах... страхотна снимка и ужасна физиономия ( ^ _ ^)
Дори и през зимата светът е чудесен. Животът е чудо, чиято магия се крие в малките ни ежедневни радости.
Бъдете щастливи и благословени през тази и през всички следващи години.
,
