събота, 30 юли 2011 г.

It's Аll About Classics... 28 юли 2011

Здравейте, приятели :)

Тази седмица беше толкова луда и в същото време прекрасна.



Всичко започна още миналия уикенд, когато се прибрах в родния ми град Самоков. Градчето не е кой знае колко голямо, но за мен е перфектно. Имам слабост към всички подобни малки  спокойни градове, където всички се познават и които можеш да обходиш пеша от край до край за по-малко от половин ден  ^_^.  Точно това правих и аз цяла събота.


Заедно със сестра ми излязохме сутринта сами и обиколихме града от край до край буквално ( между другото това на снимката сме аз и баба малко преди да изляза ;) ).
Та, с Евето минахме през центъра на Самоков, през пазара, покрай спортната зала и девическия манастир и дори накрая се отбихме през старото ни училище Св. Св. Кирил и Методий. ..

И така, малко снимки, защото без тях не е интересно...


Това тук е Големият козел или един от символите на града. Какво символизира или защо изобщо козел е символ на града не ми е много ясно, но е факт, че всички знаем и си обичаме Големия козел. Представяте ли си колко странно беше, когато преди известно време някой го открадна? Е, да, но пък после си го върнахме (cool)

  Това пък беше началото на някакъв детски конкурс за мини мис и мини мистър Самоков (  аз много млади господа не видях де). Музиката огласяше целия градски център и въобще атмосферата беше много весела. 


 По пътя към девическия манастир... В самата църква е много красиво, но не съм правила снимки, тъй като все пак не отивахме там заради това и нямаше как да снимам...

  Просто хубава старинна къща, която ми хареса и реших да щракна. Доколкото знам е ресторант хотел или нещо подобно ( още не съм ходила там, дори не знам как се казва, но пък изглежда доста прилично)

  През цялото време Евето не спря да бере череши от надвесените над оградите дървета :D

Следобяд също излязохме на разходка, този път обаче в гората и не бяхме сами, ами с Рая и нейното сладко, сладуресто куче Тара...


 
<<-- Рая, Джои и Тара =_=

Денят беше наистина страхотен и отпускащ след дългата работна седмица. Не спряхме да се смеем през цялото време :D.
За съжаление трябваше да се върна обратно в София и светът отново се завъртя с бясна скорост. Едва ми остава време за каквото и да било, нямам кога дори да пиша в блога, а съм събрала цял куп материали и идеи, които искам да споделя. Хубавото е, че поне се намери време да започна с оформянето на последните глави от Децата на Земята.  Честно казано нещата там се развиват просто перфектно и определено ми харесва завоя, по който пое историята. Надявам се да не ме намразите заради Джейн ( Апългейт, Райче мое ;) ), но хайде де - Тери си имаше своя Марк, който да я утешава и смятам, че и Ейдън заслужава нещичко.

И на последно място, изгледах минисериала на BBC - Джейн Еър от 2003-а и трябва да призная, че старата ми любов към мосю Рошестер ( както сладко го наричаше малката Адел във филма) се върна с бясна скорост. Хайде де, не можете да отречете, че Тоби Стивънс е най-подходящият актьор за ролята. Той придаде такава достоверност на Едуард Рочестър, че имах чувството как отново падам право в центъра на действието. Той беше точно толкова раним, арогантен, потаен, чаровен и харизматично уродлив, колкото би трябвало да бъде един истински Рочестър. Сякаш аз бях Джейн и на мен се усмихваше със срамежливата си усмивка през цялото време. Ок, размечтах се, сори, сори.

И така, след края на филмчето, който беше направо страхотен, се открехнах на класики - стари и не чак толкова стари, няма значение. 
Качих си на телефона няколко поовехтели книжки и докато пътувам из автобусите или чакам по спирките, отново живея в романтичния свят на отминалите епохи. Точно в момента започвам Вийет, пак на Шарлот Бронте ( признавам си, бях я пропуснала), като паралелно с това съм се хвърлила към Осъдени души на Димитър Димов. И двете са просто невероятни книги.

Е, спирам с бърборенето, тъй като малко се поотплеснах, но какво да се прави. Вече мина един през нощта и въпреки че не ми се спи, трябва да лягам, защото утре ще ставам рано, пак за разходка ;). 
Оставям ви да си почивате в страната на пухкавите облачета и ви пожелавам страхотни, вълнуващи, цветни и красиви сънища.

С много любов,

Джои  ^_^



4 коментара:

  1. Не знаех, че козела са го открадвали някога... Странно...

    ОтговорИзтриване
  2. ооо, аз си спомням, преди няколко години стана и доста време го нямаше. Май го бяха откарали в Драгошиново или нещо такова, но го намериха после

    ОтговорИзтриване
  3. Не знаех, че някога са открадвали козела...

    ОтговорИзтриване