Нали знаете как светът е пълен с всякаква религиозна пропаганда? Как когато стане дума за вяра от всякъде те заливат с приказки за страха и наказанието от Бога и как едва ли не ако не вярваш истински, си обречен на вечни адски мъки? Или другия, особено модерен напоследък вариант - няма Бог, всички сме сами.
Е, знам, че не всички приказват едно и също, но това е основното. Поне аз така разбирам нещата - два полюса, само черно и бяло, няма сиво.
Аз пък съм точно от сивия сектор. Знам че Бог има, но понякога се поддавам на съмненията и понеже съм прекалено голям прагматик, все ровя за причините и последствията.
Може би досега информацията е достигала до мен под такава форма, че да ми е лесно да се доверя безусловно или изобщо не е успявала да ме достигне.
Вярата е избор. Дали да вярваш, дали да обичаш, дали да се пуснеш по пързалката и да сгрешиш. Всеки сам решава и няма правилно и грешно мнение. Защото след като си достатъчно голям на разум да преценяваш сам действията си, значи си достатъчно голям и за да приемеш последствията им, без значение какви са.
Само че днес осъзнах едно нещо. Става дума за любов, нали? В крайна сметка христианството като идея, в основата си е любов към Бога и към ближния. Бог е любов.
И колкото и да е банално, една песничка ме открехна по въпроса. Не е религиозна песен, пълна с нравоучения и полемики. Просто нещо простичко, което ме накара да се замисля, а тези дни нещо съм се открехнала на разсъждения.
Вие как мислите?
ето и в общи линии какво се пее в нея:
Той плаче в ъгъла, скрит от всички.
Той е хлапето, в чиято история никой вярва.
И всяка нощ се моли: Мили боже, моля те...
Изпрати ми някой, който да ме обича.
Кой би ме обичал заради самия мен?
Не заради това, което съм направил
или заради този, който ще бъда.
Някой, който да ме обича заради самия мен.
Защото досега никой не ми е показвал
Какво означава любовта.
Офисът й се свива по малко с всеки ден.
Тя е жената, чийто съпруг избяга.
И днес след работа ще отиде във фитнеса,
Защото може би ако беше по-слаба,
Той нямаше да избяга.
И тя казва:
Кой би ме обичал заради самата мен?
Не заради това, което съм направила
или заради тази, която ще бъда.
Някой, който да ме обича заради самата мен.
Той чака смъртта съвсем сам,
Той е мъж в килия, който съжалява за стореното.
Той проплаква от дълбините на душата си:
Прости ми, Боже, искам да си отида у дома.
И тогава чу ва глас:
Зная, че си убивал и лъгал,
Гледх как страдаш цял живот
И сега, след като слушаш,
Ще ти кажа, че ще те обичам
Не заради тов, което си сторил
Или това, което ще бъдеш,
Ще те обичам заради самия теб,
Ще ти дам цялата любов, която знам,
Че никога не си имал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар