Нещо като експеримент_представяне

Не, няма да си говорим за физически и химически експерименти, няма да опитваме да променим света. Това, което ще опитаме да открием, е какво ни прави доволни от себе си и от живота, който водим. Как с малкото което имаме, да постигнем многото, което искаме.

Пролетта настъпи, а заедно с нея модата на пастелните тонове, свежестта и лекотата, които така отчаяно искахме да си върнем през зимните месеци. Дърветата вече се разлистиха, докато ние още чакаме да дойде подходящия момент за промяна.
Скоро отново ще е лято и ще се питаме кога мина времето, което така предвидливо бяхме запазили за себе си.

Ето и първата стъпка на експеримента. Обещайте си, че ще намерите време да се погрижите за себе си. Един час в седмицата, пет минути на ден повече, цял ден от месеца. Просто да си обещаем и да го направим, защото едно е да искаш да постигнеш нещо, второ да се хвърлиш на гребена на вълната и съвсем трето да постигнеш желания резултат.

Извод от експеримент 1: Да се забавляваме, докато опитваме. Нали го правим за себе си? А какъв е смисълът да опитваме, ако не се чувстваме добре по време на опита?

Е, надявам се, че успях да ви надъхам за промяната.
След като обмислим идеята, идва време за експеримент 2. Истината е в прическата. Оставям ви да помислите за нея, защото тя е една от най-важните съставки за нашия опит.

Помислете и по този въпрос, той го заслужава ;)

До следващия път,
с много любов,

Дж. :)

Позитивизъм е единайсетбуквена дума

Понякога хората полудяват. Например забравят да си вземат чадъра за спешни случаи и излизат в проливния дъжд, въобразявайки си, че няма да се измокрят. После се сърдят на времето и изобщо не мислят за момента, когато на мястото на облаците ще се настани ярко и топло слънце, което ще сгрее сърцата им и ще ги накара да се усмихват.

Животът е устроен съвсем просто - след всеки възход има спад, а после идва нов възход. Може най-дребното и незначително нещо, онова, което никога не бихме забелязали при различни обстоятелства, да предизвика промяната. Може котката да изяде канарчето. Въпрос на избор е дали да мразим котката или да оплакваме канарчето. Всъщност, всичко е въпрос на гледна точка. Котката си е котка, тя това си прави - яде разни малки дребни животинки, дето обикалят около нея като някаква шантава ходеща храна. Как да не й скочи горката?

Всичко е въпрос на нагласа и гледна точка. Замислете се. Оплакваме канарчето, а после случайно виждаме, че в youtube е излязла още една песен от новия албум на Джейсън Мраз и усмивката се връща на лицето ни дори по-лъчезарна от преди. Небето пак е синьо, вятърът е по-топъл от вчера, а по клоните на дърветата вече са напъпили първите листа. Светът отново ще бъде изпълнен с блясък и зеленина. Светът отново се събуди за живот, а вие? Време е за розовите очила. Да, онези във формата на сърчица, с които ще изглеждаме адски глупаво, ако се покажем на улицата, но пък така ни отиват на настроението.

Още една идея. Забравете за мрачните мисли и се фокусирайте към всичко положително, което ви зарежда с енергия. Ако работата ви натоварва, спомнете си всички хубави неща, които е време да планирате в извън работно време - посещение при фризьора, кафе с приятелки, шопинг, спокойна вечер с чаша бяло вино и някоя интересна книжка под ръка, дълга гореша вана ( от онези със свещите и Джими Бъфет за фон). Има толкова много ежедневни радости, които правят живота мъничко по-цветен всеки ден и които, събрани в едно цяло определят новото ни целеустремено и доволно от себе си аз. И ако наистина се чувствате скапани от работата, мислете, че тя все пак ни осигурява финанси за глезотийките, които заслужаваме да си позволим и които толкова много обичаме.

Не забравяйте, Слънцето може и да е на деветдесет и три милиона мили от Земята, но това, че лъчите му успяват да прогонят зимата, все трябва да означава нещо, нали? И още една мъдрост от Мраз, понякога слънцето грее в чуждите дворове но понякога си спомня да озари и нас. Изслушайте тази песен, изгледайте и видеото към нея, прочетете текста:

 

 Не забравяйте да следвате мечтите си. Все пак, каквото и да се случи по пътя, където и да отидете, винаги можете да се върнете на онова място, което чувствате свой дом, своето място, и да се презаредите с нови сили за нови битки ( обичам го този Мраз).

 Лека нощ, свят :) Дж.

Какво да носим през зимата

Зимата е в разгара си, навън всичко е затрупано в сняг и докато се чудим как да преминем през поредната дълбока до коленете преспа, нека обърнем внимание на зимното облекло.
Вероятно повечето от вас са се снабдили с необходимите палта, шалове, ботуши, шапки, но защо не помислим и за нещо ново? Никога не е късно за импулсивна покупка и малко глезене дори и в студените зимни месеци.

Нека вкараме малко цвят. Не ви ли омръзна от класическото зимно палто в черно, кафяво, бежово? Време е да се откроим, да покажем малко стил и индивидуалност:

Да не забравяме и обувките. Ако всеки ден извървявате много път пеша, задължително е да имате солидни, здрави ботуши с грайфер. Дори и такива ботуши обаче се нуждаят от вашата индивидуалност. Освен това един допълнителен чифт ботуши, дори и за всеки случай, никога не е излишен:

Лично аз винаги съм предпочитала прилепналите по крака дънки. Не обичам класическия тип с широк крачол, защото по някаква странна причина просто се чувствам неудобно с тях. Но това, че обичаш само един модел, не означава, че не можеш да вложиш част от себе си в него:

Елегантни и все пак топли и удобни. Разбира се, че можем да го постигнем с блузите, които носим. Те са основна част от облеклото ни, това, което изразява най-точно същността ни и което остава най-видимо, докато стоим зад бюрото, на студентската банка в университета, в кафето, дискотеката или където и да било. Затова и трябва да им обръщаме особено внимание. Дори и най-семплият модел, съчетан подобаващо с останалата част от облеклото, може да направи чудесно първо впечатление:

И тъй като аксесоарите имат също толкова голямо значение, да не забравяме шаловете, шапките и ръкавиците:

Аз лично предпочитам една шапка, издържана в подходящия за мен стил и цвят, който отива на всичко останало. Например сива, плетена, като тази на горната снимка. Можем да я съчетаем с всякакви цветове и пак да изглеждаме елегантно.

Не забравяйте да се усмихвате. Животът е низ от цветове, ние сме тези, които определяме основния тон.

Желая ви една прекрасна снежна и изпълнена с усмивки събота.

С много любов,

Дж.

Зимни нощи

Здравейте, приятели :)

Как е времето при вас? Тук не знам колко градуса е, но навън снегът се сипе с кофи и си е доста хладничко. Седя си в спалнята, завила съм се с одеяло, печката работи на макс, а студът продължава да се прокрадва наоколо. Ей това се вижда през прозореца:

От снощи почти не е спряло да вали и както е тръгнало май и няма намерение да спира. Какво да прави човек в такова време, освен да се крие на топло в леглото с термос чай на нощното шкафче и някоя добра стара книжка за другарче...

Преди няколко дни започнах лекции. Официално ще ставам политолог. Е, ще я видим тази работа, но поне курсът е интересен. Срещнах много нови и интересни хора и за първи път ми е наистина интересно това, че уча. Последното е странно, защото винаги, ама винаги съм мразела ученето. Вероятно не ми е било поднасяло по подходящия начин. Е, ентусиазмът ми може и да спадне, след като след един месец някъде имам изпит :(

Обаче всяко нещо с времето си.

Междувременно наред с лекциите се уча да готвя. Пак официално. Намерих си един самоучител онлайн и макар че е на английски, наистина помага. Авторката знае как да те предразположи и надъха да започнеш. А започнеш ли веднъж, нататък е лесно. Започва се с това, че трябва да си преподредиш горе долу всичко в кухнята така че да ти е подръка. Щом става дума за подреждане и преподреждане, бройте ме. Наредих си и си надписах всичко, което може да ми е от полза и за чието име или съществуване дори не съм подозирала. Освен това, знаете ли, че супата може да стои замразена във фризера? Който го е измислил това, шапка му свалям. Вече се научих как да си правя сама чеснов сос, направих си супа с пиле и юфка и замразих половината. Утре е наред да правя доматена супа и крутони със сирене. Като се има предвид, че супата стана идеална, а пък имаше много малко съставки, значи че ще се съберем със самоучителя.

Изобщо, този месец ми върви на самоусъвършенстване и глезене. За първото, пък и за второто може би съм пораснала достатъчно. За да пожелаеш сам да се надграждаш, развиваш, образоваш и всичко от този род се изисква някаква степен на зрялост. Не че съм зряла достатъчно, даже напротив, но ми харесва новото усещане за самостоятелност, което дава едно подобно решение - да научиш нещо ново, да се погрижиш за себе си, да стоиш зад решенията си, да имаш позиция и да знаеш как, кога и защо.

Между другото, чакам да ми донесат новия бански. Не че става за басейн, но поне ще се изфукам с него следващия път като отида на тренировка - и без това в залата няма други хора освен нас...

И малко снимки от рождения ден на сестра ми:

Да си ми живо и здраво, слънце. Много си те обичкам :*

Е, това е от мен,

С много любов,

Дж. :)

Зимна приказка

Честита Нова година!

Какво мислите за зимен пикник с чай и мандарини? Не се изисква много - малко желание, плик с плодове и термос с чай. Няма да е лошо да си вземете и нещо за сядане, ако случайно не намерите пейка. Или пък ако пейката е счупена, или ако някъде над има прекалено много борове, чиито клони са натежали от сняг. И не забравяйте фотоапарата. Гарантирам, че гледката спира дъха...

Истината е, че освен зимен пикник, исках и зимна снимка и изтормозих сестра ми, докато не получа такава. Надявам се, че сме успели, защото, признавам си, не се имам за фотогенична. Каквото и да правя, както и да се глася, снимките ми все не се получават както искам.
Затова и се налага да правим много и много снимки, за да мога да си избера тази, която ми се струва най-подходяща.
Този път обаче сякаш нещата се получиха. Не знам дали е от фотографа, от фотоапарата или от модела, но пък ми харесват. А и това е част от едно новогодишно обещание, направено преди много, много години - да се харесвам такава, каквато съм. В крайна сметка, ако не се обичаме сами, никой не би ни обикнал.

както казах... страхотна снимка и ужасна физиономия ( ^ _ ^)

Дори и през зимата светът е чудесен. Животът е чудо, чиято магия се крие в малките ни ежедневни радости.
Бъдете щастливи и благословени през тази и през всички следващи години.

С много любов,

Дж. :)