Какво мислите за зимен пикник с чай и мандарини? Не се изисква много - малко желание, плик с плодове и термос с чай. Няма да е лошо да си вземете и нещо за сядане, ако случайно не намерите пейка. Или пък ако пейката е счупена, или ако някъде над има прекалено много борове, чиито клони са натежали от сняг. И не забравяйте фотоапарата. Гарантирам, че гледката спира дъха...
Истината е, че освен зимен пикник, исках и зимна снимка и изтормозих сестра ми, докато не получа такава. Надявам се, че сме успели, защото, признавам си, не се имам за фотогенична. Каквото и да правя, както и да се глася, снимките ми все не се получават както искам.
Затова и се налага да правим много и много снимки, за да мога да си избера тази, която ми се струва най-подходяща.
Този път обаче сякаш нещата се получиха. Не знам дали е от фотографа, от фотоапарата или от модела, но пък ми харесват. А и това е част от едно новогодишно обещание, направено преди много, много години - да се харесвам такава, каквато съм. В крайна сметка, ако не се обичаме сами, никой не би ни обикнал.
както казах... страхотна снимка и ужасна физиономия ( ^ _ ^)
Дори и през зимата светът е чудесен. Животът е чудо, чиято магия се крие в малките ни ежедневни радости.
Бъдете щастливи и благословени през тази и през всички следващи години.
С много любов,
Дж. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар